„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“
За мен на първо място е личната свобода, неразривно свързана и с личната отговорност за взетите решения и извършените действия. Аз не вярвам, че държавата/общността или някой друг трябва или има правото да решава за пътя, по който всеки от нас трябва да върви. Да, има публични фигури и институции, които носят отговорността да формират мнение, да дават пример със своето поведение, да разясняват по-сложните проблеми, съобразно своите разбирания, но дотолкова. А наложените общи правила, които ограничават нашите избори следва да стигат само дотам, докъдето са необходими за нормалния ни живот като общество и за да ни предпазват от доказано опасни за здравето и живота ни последици. А почти всеки от нас е социално същество и съобразява решенията си и със заобикалящите го хора и среда.
Как съм формирал това мое виждане? Моите родители от дете са ми дали свобода да решавам в каква посока да се развивам. Аз лично съм взимал немалко грешни решения. Но всяка от тези грешки ме е научавала на нещо ново, а в крайна сметка не е била фатална за моето развитие и ме е направила това, което съм днес. И знам, че съм такъв, не защото някой друг го е решил, а защото аз съм избрал този път.
А отвъд свободата на избора и личната отговорност, вярвам че ние като общество сме длъжни да помагаме на всеки нуждаещ се, така че да има минимума нужен за достоен живот. И че трябва да заделяме от изработеното от всеки от нас за създаване на качествена среда, в която да можем да творим още повече. Част от това е и даването на възможност на всяко дете и младеж да получи достоен старт в живота.
I can’t agree with you MORE!
Напълно споделям Вашето мнение!