Парите на София: ще стане ли по-добро място за живеене (в.Капитал 25.01.2019)

В края на този месец предстои приемането на бюджета на Столична община за 2019 година. За повечето хора той представлява една съвкупност от числа, които са говорещи само за тесните специалисти. Но всъщност той е един от най-важните документи на общинския съвет и на администрацията на столичния кмет. Важен е защото определя какви нови обекти ще бъдат построени, как ще се поддържа съществуващата инфраструктура и чистотата в нашия град и в крайна сметка в каква среда ще живеем всички ние жителите на София. Положителна стъпка е, че всяка година все повече граждани се интересуват от него и се включват в общественото му обсъждане. Но е много важно информацията за бюджета да бъде представена синтезирано  и с достатъчно анализи, които да го направят разбираем за всеки гражданин.

В общинските бюджети не може да се залагат дефицити и затова всички предвидени разходи трябва да бъдат обезпечени със съответните приходи (включително и от кредити). Затова първо ще анализирам приходната част на бюджета. Приходите на общината са няколко вида – собствени приходи, взаимоотношения с централния бюджет и други трансфери, получени/погасени заеми и приходи от приватизация. На първо място е неоспорим факт, че собствените приходи на София нарастват всяка година. Това се дължи, както на разрастването на града ни и повишената икономическа активност, така и на подобрената събираемост на данъците. По официални данни на Министерство на финансите тя е нараснала от 68% през 2015 година до 72% през 2017та [1]. Това обаче е крайно недостатъчно. От официален отговор на Столична община се вижда, че към 31.10.2018 несъбраните задължения за Данъци сгради и превозни средства и Такса смет е в размер на 311 млн. лв. В същото време събраните по съдебен път вземания за последните 3 години са само за 8.5 млн. лв. Т.е. администрацията разполага със сериозен резерв за подобряване на събираемостта, което ще осигури един значителен допълнителен ресурс за необходимите разходи.

Резерви има и в другите пера на приходната част. Приходите от дивиденти от общински дружества спадат от 14 млн. лв. през 2009та до само 7 млн. лв. в бюджета за 2019та. Заложените приходи от такси за ползване на пазари, тротоари и др. са само 4.2 млн. лв. като всеки е запознат с множеството големи заведения, ползващи площите по бул. Витоша. Малки са приходите и от санкциите налагани от Столичен инспекторат, от туристически данък, такса за кучета и др.

Разходната част на бюджета трябва да осигури множеството функции изпълнявани от Столична община. Трудно е накратко да бъдат анализирани всички пера. Затова се спирам само на най-важните промени към подобрение или влошаване:

+ Повишават се заложените разходи по перо чистота като фокусът започва да се премества от ръчно метене към машинно метене и миене

+ Заделят се повече средства за Образование, както за сметка на държавния, така и от общинския бюджет

– Продължават да нарастват разходите за общинската администрация. За 2019та те надминават 92 млн. лв. или 67% ръст спрямо 2013та година при положение, че за същия период собствените общинските приходи и разходи са се увеличили с около 43%.

– Предвидените разходи по пера като Физкултура и спорт, дейности по опазване на околната среда, приюти за безстопанствени  животни и други са крайно недостатъчни

Изключително важен елемент от разходната част е и капиталовата програма. Тя би следвало да отразява дългосрочните приоритети на града, заложени в приетите стратегии и планове. Но вместо това там по неясни критерии се включват конкретни обекти, договорени между администрацията и политическите групи в общинския съвет. Дори и отчитайки този проблем, в последната година от мандата на сегашния общински съвет можеше да се очаква амбициозна капиталова програма. Но тя е само за 552 млн. лв. или със 75 млн. лв. по-малко от 2018та. Друг систематичен проблем е постоянното неизпълнение на заложените в нея цели. През последните 5 години процентът на финансово изпълнение не е минавал над 86%, а през 2017та е бил скромните 57%.

Основната част от капиталовите разходи за 2019та е за строителство на метрото – 307,5 млн. лв. и за закупуване на нови средства за градския транспорт – 40 млн. лв. Така за други обекти остават много малко средства. Все пак положителен факт е, че следващият основен приоритет е изграждането, разширението и ремонта на детски градини и училища.

Също така бюджетът не залага почти никакви средства за решаване на многогодишни проблеми като необходимото отчуждаване на земи за строителство на булеварди и за реализация на предвидените в устройствените планове нови зелени територии. 

От голямо значение е и фактът, че София не успява да заделя достатъчно средства за финансиране на големите инфраструктурни проекти и се налага постоянното теглене на заеми. Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003година достига до  718 млн. лв. към м.10/2018 година, а вече има одобрени и още два кредита в общ размер 174 млн. лв. за 2ри етап на 3ти метродиаметър и завода за изгаряне на отпадъци.

В заключение трябва да се каже, че за да стане нашия град по-добро място за живеене, то той се нуждае от много по амбициозен бюджет, подкрепен с по-активна работа на администрацията за повишаване на събираемостта на приходите, от оптимизация на част от текущите разходи, както и от финансовото и административно подсигуряване на приетите стратегии и планове.

Таблица Капиталови разходи

Таблица Общински дълг и собствени приходи

[1] http://www.minfin.bg/upload/18169/Fin.+Data+Municipalities+2015-Q12016.xlsx и http://www.minfin.bg/upload/39159/quarterly+reports+Q32017-Q42017-Q32018-za+saita.xlsx