От 30 години в сърцето на нашия град една прекрасна сграда не изпълнява функцията, за която е построена. И през целият този период ръководството на Столична община често обещава, че ще намери решение, което да позволи Централната минерална баня да се върне към предназначението си.
И независимо от факта, че половината сграда беше преустроена като музей, то в общинския план за развитие на града ни 2014-2020 беше заложено „Ремонт и изграждане на модерен СПА център в сградата на Централна минерална баня“. [1]
За
съжаление това намерение издържа само до края на месец септември тази година,
когато заместник кмета Чобанов, представи доклад за „Адаптация на Централна
минерална баня за Музей ‚Българският ХХ век‘“.
И понеже тази сграда има дълга история, то първо ще се върна назад в миналото.
Твърди се, че Сердика е основана от траките заради минералните извори, които и
тогава са бликали на сегашното място в центъра на града. През 29та
г. римляните завладяват селището и го превръщат в град известен със своите минерални
бани.
По-късно по време на османското владичество, през 17ти век известният пътешественик Евлия Челеби пише:
„Петата
баня се намира тъкмо в центъра на града и има едно голямо кубе с джамлък.
Хиляда души може да побере. В средата има басейн и шадраван, а по-навътре –
едно голямо кубе, дето мъчно може да се разпознаят хората.“
Няколко десетилетия след това в известните си писма лейди Мери Монтегю започва
описанието на нашия град така:
„Не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в София – един от най-красивите градове в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение.“
След
освобождението в началото на 20ти век на мястото на старите турски
бани се построява познатата ни нова сграда в стил сецесион с добавени
византийски и български орнаментални елементи. Тази баня работи до края на 80те
години, а аз
като дете също имах възможността да бъда от последните й посетители и да се
науча да плувам в нейните басейни.
Днес за огромно съжаление всичко това е история и управниците на града ни предлагат в сградата на Централните бани да се направи музей, където единственото, което ще ни напомня за минералните води ще бъде фонтан в залите за експозицията „Градът край извора – Римска Сердика“.
И докато през 90те години Столична община можеше да се оправдае с липсата на средства, то в последните години това не е така. За миналата година собствените приходи на нашия град са 640 млн. лв., планираните капиталови разходи са почти 200 млн. лв., а реално изпълнените 144 млн. лв. [2] Към 31.10 тази година нашата община има налични средства в размер на 352 млн. лв.[3] И при тези добри финансови показатели ни се обяснява, че единственото решение е да се търси концесионер за възстановяването на баните, и че градът ни няма възможност да отдели необходимите средства, за да запази това бижу, съществувало под една или друга форма вече почти 2000 години.
В последно време се чува и другото оправдание, че дебитът на извора намалял от 18 на 12 л/с. Само че централните хотели в Сандански се захранват от извор с дебит 8 л/с[4], а планирания нов плувен комплекс в парк Възраждане, ще използва 0.5 л/сек[5].
И тъй като Централните бани са само един от многобройните занемарени минерални комплекси в града ни, то е важно да се подчертае, че Столична община има изработена Стратегия за използването на минералните води, в която се първо се констатира, че в момента са реализирани само 16% от потенциалния добив на минерални води, а реално се използват само 4%[6], а после се поставя за цел „Възраждане и разцвет на заложената в антични времена Софийска хидротермална култура и традиция“.
Поради всичко това, аз се надявам, че любовта към историята на нашия град и здравият разум ще надделеят и, че след 5 години Централните Софийски бани ще бъдат не по-малко известни от тези в Карлови Вари или баните Сечени и Гелерт в Будапеща.
И
накрая ще завърша с един призив към управляващите нашия град – не мислете за
поредното усвояване на европейски средства, а дайте шанс на нас, нашите деца и
всички гости на града ни, да се наслаждаваме на това, което така прекрасно са
описвали пътешествениците, посещавали София в миналите векове.
[1] http://www.sofproect.com/OPR2014_2020/OPR_final_2014/OPR%202014-2020%20Resume%20text_okonchatelen%20pr/OPR_Sf-2014-20_okonchat_proect_rezume.pdf, стр.26, Специфична цел 3.3.1, мярка 4
[2] Приходи – https://www.sofia.bg/documents/20182/3606561/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+1.pdf/aade4c9d-3c71-415b-9c4a-82648f1528b8
Капиталови разходи- https://www.sofia.bg/documents/20182/3606561/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+3.pdf/8fa5bce9-a956-4337-9670-7bcece4f48d8
[3] https://www.sofia.bg/documents/20182/3908773/B1_2018_10_7225.xls/5f5e0c63-3ec3-41b7-a04c-71475bf99a4c
[4]https://www.mrrb.bg/static/media/ups/articles/attachments/cbda1c5092f5782f8cf65cfafd1e5cb7.pptx
[5] https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal%2Fmineralni%20vodi%2F%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-545-%D0%A1%D0%9E%D0%A1-%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA%20%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf
[6] https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal%2Fmineralni%20vodi%2FSTRATEGIYA%20-%20MINERALNI%20VODI.pdf стр. 11-12
