Днес сутринта Facebook ми показа един много мил спомен отпреди 9 години, когато голямата ми дъщеря прохождаше на танцовата сцена. Показа ми и спомени отпреди 5 и 2 години с едни прекрасни снимки на домашни козунаци и боядисани яйца. Но накрая излезнаха и две неща от миналата година. И двете свързани с ареста на Десислава Иванчева, която 5 месеца по-рано бяхме избрали за кметица на нашия район. Днес обаче размислите ми няма да са свързани с нейните дела и с процеса. А с изборите, които всеки от нас прави.
Някъде до 2013та аз бях като всеки средностатистически програмист у нас. Изкарвах нелоши доходи. Имах прекрасно семейство и почти изплатен собствен апартамент. Четях за случващото се у нас, но не участвах активно в никакви граждански активности. Бях излизал един-два пъти на протестите заради промените в закона за горите. Протестите от зимата почти ги бях проспал, защото бяха на твърде далечна тема от мен. Виждах някои недостатъци в управлението на ГЕРБ, но още не бях осъзнал всичко, което се случва. След изборите не бях доволен, че БСП са спечелили, но мислех, че ще изкарат година-две и ще има нови избори. Когато избраха Пеевски за шеф на ДАНС бяхме на конкурс в Хасково, но веднага осъзнах, че това е нещо, което ще разбуни кошера. Вечерта бяхме на гости при роднини в Кърджали и се учудих, че те почти не бяха чували за него и въобще не разбираха защо назначението му е нещо, което може да събори правителството. След като се прибрах в София редовно бях на протестите и вече много по-активно се интересувах от това, което става в управлението.
През 2014та въпреки недоверието ми към Лукарски, който водеше листата в нашия 23ти МИР гласувах за РБ с преференция за Петър Славов (не го познавах достатъчно, но беше първият в листата, за когото нямах сериозни съмнения). После следих всички възходи и падения на РБ до деня, когато Христо Иванов си подаде оставката и само ДСБ и независимите го подкрепиха. Надявах се, че Радан Кънев ще бъде много по-радикален след това, но за съжаление не се случи. Проследих с огромно внимание събитието, на което говориха Кристиян Таков, Христо Иванов и Мануела Малеева. След това взех решението, че трябва и аз да съм част от тази нова партия, която да се опита да промени политиката у нас.
Мисля, че в началото на 2017та никой от учредителите на ДА България не е осъзнавал напълно с какво се захваща. Друг път бих описал изминалите две години и всички радости и разочарования, които съм преживял. Но каква е равносметката лично за мен досега. На първо място срещнах много хора, с които имаме много сходни възгледи, но и огромно количество различия относно начините, по които да постигнем крайните си цели. Научих се да работя в екип и да се доверявам на свършената от другите работа. Научих се и да приемам и се съобразявам с различните мнения. Отделих сериозна част от времето си, за да върша работа, за която не ми се плаща. Научих още много неща за начина, по който се управлява нашата страна. Разбира се научих и колко много други неща не знам. Със сигурност отегчих познатите си с непрекъснатите си политически публикации. И за добро или за лошо в определени моменти започнах да мисля като политик, а не просто като гражданин.
В нито един момент обаче не съм съжалявал за избора, който съм направил. Знам че ние в ДА България имаме много неща, които да оправяме. Знам обаче, че в момента няма друга партия, за чиято кауза аз бих работил, и която да заслужава повече доверие. Знам, че бизнеса ми, а в някои моменти и семейството ми страда от моите обществени ангажименти, но не одобрявам пътя, по който е тръгнала нашата страна и ще съдействам, с каквото е по силите ми, за да променим посоката. И съм наясно, че това няма да стане за година или две, а ще изисква много повече време. И препоръчвам на всеки, който смята да остане да живее в България и иска тя да стане една страна добра за своите граждани, да се включва активно в обществения живот. Независимо дали през политическа дейност, през подпомагане на обществени каузи или просто чрез активно разпространяване на позиции за защита на свободата и правото.
