Изминаха две седмици от Европейските избори. Достатъчно време за равносметка и осмисляне на изминалите месеци. За мен това беше първа кампания, в която участвах по-активно. И определено ме научи на много неща. Но всичко по реда си.
Ние в Да България започнахме кампанията още през ноември, когато бяха номинациите за вътрешните ни избори. Оказа се трудно да се убедят много хора да се кандидатират, но в крайна сметка се събра един добър отбор, който да започне похода към Европарламента. И един любопитен факт. Кандидатурата на Мария Спирова е пристигнала броени минути преди крайния срок за номинации. А от днешна гледна точка тя се оказа много важен наш кандидат.
После започна следващата трудна задача. Да ангажираме достатъчно наши симпатизанти, които да се включат във вътрешните избори. Там се наложи да сме много изобретателни. От стандартни подходи като публикации във Фейсбук, писма до всички регистрирани в системата ни, през излизане с масички в различни градове в страната, до директни обаждания и лични съобщения към приятелите ни. В крайна сметка достигнахме до едно прилично участие – почти 6 хил. души гласуваха, а около 15 хиляди си инсталираха нашето приложение. Резултатите от изборите донесоха някои изненади за мен, но пък получените преференции впоследствие показаха, че такава е реалната подкрепа за кандидатите.
След това имаше един период, който лично за мен беше спокоен, но нашите лидери имаха много тежката задача за преговори с другите партии от демократичната общност. Аз мисля, че постигнаха възможно най-доброто, както за тези избори, така и за бъдещето развитие на „Демократична България“.
Следващата фаза беше събирането на подписи за регистрацията ни. Това вече стана почти рутинна работа. В един момент, когато си мислех, че сме малко над изискваните 2500 подписа, се оказа че неусетно сме събрали над 5000. Аз с моя скромен принос от 100-200 подписа се почувствах направо незначителен.
В този период бяха публикувани и социологически проучвания, в които бяхме отстъпили от добрите си позиции от началото на годината. Което означаваше, че ни чака много работа, за да убедим избирателите да ни подкрепят. Задачата ставаше и още по-трудна с оглед на недостатъчните средства, с които разполагахме спрямо парламентарните партии. А Джамбазки и Марешки вече се появяваха навсякъде и само се чудех кога някой от тях ще излезе и от хладилника ми.
За разлика от 2017та хората в щаба ни вече имаха натрупан опит и знаеха достатъчно добре как да организират кампанията. Кои според мен бяха най-големите ни плюсове:
- Присъствието ни на много места в цялата страна и то не с платени промоутъри, а с кандидати, хора от националното и местни ръководства на партията. Има много голяма разлика, когато правиш нещо не заради парите, а защото вярваш в смисъла от присъствието си сред хората и когато добре познаваш предлаганите кандидати и политики.
- Вестникът ни и раздаването му лично на хората, а не в пощенските кутии – определено има разлика дали даваш една листовка или по-сериозно четиво, което позволява на всеки да се запознае с основните тези на водещите ни кандидати. И беше хубава гледка да видиш десетки хора на спирка, които преглеждат това, което си им дал. Имахме и весели моменти – например като трябваше да разтоварим 50 хил. броя пред офиса ни, или когато се оказах сам през 10 метра с масичка на ГЕРБерите, които бяха 4-5 души и раздаваха какви ли не рекламни материали.
- Борбата ни за всеки избирател в чужбина – В „ДА България“ са много от хората, които от години се борят за дистанционно гласуване и които подпомагат съгражданите ни в другите страни. Това го правиха и на тези избори. А пък още преди да започне кампанията се обсъждаше, че ще има много хора в Гърция и е добра идея да успеем да открием секции и на Халкидики. Съответно в срока за регистрация започнахме да подаваме заявления за гласуване първо в Неа Моудания, а след като постигнахме бройката там и за Никити. Второто се оказа и най-успешната секция в чужбина с над 700 души гласували там и отлична работа на изборната комисия, в която имаше двама наши представители. И неслучайно дойде и отличния ни резултат извън страната, благодарение на който имаме евродепутат.
Друга важна стъпка беше да привлечем достатъчно застъпници/наблюдатели, за да сме сигурни че гласовете ни се броят правилно. Отново бяхме в трудна позиция спрямо „системните“ партии, защото имахме много малко квоти за членове на Секционни избирателни комисии (получихме такива благодарение на ДСБ като част от вече несъществуващия Реформаторски блок), а и защото нямахме възможност да заплащаме на застъпниците поради скромните ни финансови възможности (някои от партиите плащат по 100 лв.). Аз съм много благодарен на няколко мои приятели, които напълно доброволно се записаха. В крайна сметка мисля, че за всеки от тях това се оказа изключително полезен опит и се надявам, че на следващи избори пак ще се включат. А моята задача беше лично да се свържа с нашите наблюдатели в Младост и да им дам кратки инструкции кои са най-важните неща, на които трябва да обръщат внимание.
И така дойде и самият изборен ден. Аз бях изпратил семейството на пътуване, така че да мога да съм напълно свободен. Рано сутринта отидох да гласувам в моята секция, където се оказа че трябва да обучавам председателя на комисията как се процедира, когато съм подал заявление за гласуване в чужбина, но съм решил да гласувам по постоянен адрес. Имах късмета и да участвам в екзит пол пред секцията ми. После отидох и в секцията, където бях разпределен като наблюдател и в която имаше и машинно гласуване. По това време започнаха да излизат и първи резултати, които ни даваха шанс, но все още бяхме малко под чертата. За разнообразие в нашето училище беше и секцията на Десислава Иванчева, така че имаше и малко вълнения около нейното гласуване.
Като представител на коалицията нямаше нужда да стоя през целия ден, така че се възползвах да следя новините от вкъщи. Вече към края на изборния ден отидох отново в секцията ни. Оказа се, че и телевизиите проявяват интерес и имаше екип на BG On Air, които направиха кратък репортаж.
Точно в 20 часа приключи изборния ден и се пристъпи към броенето. За мен това бяха втори избори, където присъствам на този процес и не бях изненадан, че за пореден път организацията напълно липсва и изобщо не се спазва методиката на ЦИК. Първо искаха да отворят кутията още преди да са опаковали всички неизползвани бюлетини. Това успях да го спра, но разбира се със забележки, че нямам право да им казвам какво да правят. След това вместо един човек да показва всяка бюлетина и останалите да казват как се класифицира, настана една каша, при която всеки взима бюлетини и с подвиквания определя къде е купчината, на която трябва да ги слага. След като сравнително успешно привършиха с подреждането започнаха да броят гласовете за отделните листи. Разбира се имаше една купчина, където десетките не бяха правилно разделени, но това бързо го откриха. После председателката не си беше сметнала бюлетините „Не подкрепям никого“ от машинното гласуване и не й излизаха контролите. В същото време другите бяха почнали да броят преференциите, но заради сборната грешка прекратиха броенето и започнаха да проверяват общата бройка по листите и да събират всички бюлетини. Наложи се след това да ги подсещам, че нашите преференции не са ги преброили докрай, за да си свършат и тази работа. В крайна сметка успяха да приключат с тази част. Председателката за щастие имаше опит и сравнително бързо попълни коректно протокола. И след това започна ужасната част на копирането на 14 страници в 7 екземпляра с мастилено струен принтер/копир, работещ с една „прекрасна“ скорост. Хубавото е, че бяха направили едно нововъведение и бяха подписали и подпечатали листата за копията още през деня. Така успешно към 21.30 получих екземпляр от протокола и напуснах секцията. По това време вече бяха пуснати първи резултати и с голяма вероятност знаехме, че сме минали бариерата. Така че се насочих към офиса с идеята, че ще празнуваме.
Когато пристигнах там се оказа, че Алфа Рисърч са дали тяхното преброяване, в което сме с 5.3. Съответно атмосферата не беше много празнична и всички разбрахме, че трябва да изчакаме сутринта, за да разберем къде точно сме.
Вече на 27ми започнаха да излизат първи резултати от ЦИК, които ясно ни поставяха над бариерата. Някъде около обяд публикуваха и резултатите при 95% обработени протоколи и тогава стана ясно, че няма възможност да паднем под чертата. Вечерта направихме и парти за отпразнуване. Беше изключително да видя събрани много хора от ДА България, както и нашите доброволци, които допринесоха за този успех и най-накрая всеки от нас беше облекчен от огромните притеснения дали този път ще се справим по-добре и ще постигнем целите си.
Тепърва ще анализираме детайлно резултатите от изборите. Но какви са моите първи изводи. Въпреки всички трудности успяхме да убедим достатъчно хора, че си струва да ни подкрепят. Макар и с малко, но увеличихме резултата си спрямо 2017та. Въпреки, че все още София е най-силния ни район, то имаме нелоши резултати на много места в страната и има доста области, където сме над 4%. Вече никой не може да се прави, че не съществуваме. Изпратихме един силен представител в Европарламента и се надявам, че Радан Кънев ще оправдае доверието, което му беше дадено.
А оттук нататък следва още много работа. Трябва постоянно да доказваме, че заслужаваме доверието и трябва да се преборим за още по-добри резултати на местните избори. За да започнем промяната в България. А пък борбата за всеки град в нашата страна вече започна. И мисля, че отново ще има с какво да изненадаме опонентите си. Независимо колко силни мислят, че са.
