АЗ ИМАМ ЕДНА МЕЧТА …
От няколко години навсякъде около нас е пълно с рекламни билбордове на лотарии,
игрални зали, казина. В градовете през 100-200 метра се появява поредната
лъскава игрална зала. Навсякъде – в пощите, в магазините, в бензиностанциите, в
будките и лафките най-отпред стоят
щандовете за продажба на лотарийни билетчета. Лъскави билетчета, които ни
обещават големи печалби. Но всъщност ни предлагат една голяма илюзия. Илюзия,
че без да сме положили усилия можем да постигнем по-добър живот. Илюзия, че
няма смисъл да се развиваме, да придобиваме нови умения, да работим повече, за
да имаме това, което желаем. Илюзия, че парите са цел, а не средство. И за тези
илюзии плащаме скъпо и прескъпо. Плащаме на хазартни босове, които използват
натрупаните средства за да попълват личните си колекции от антики. За да
купуват всички медии, така че за тях да се чува само добро или нищо. Може би и
за да купуват политици, така че да гласуват подходящи за тях закони, за да може
печалбите им само да растат. И дори в определени случаи да изключат бизнеса им
от данъчно облагане. Тези босове имат като пръв помощник Държавната комисия по
хазарта, която удобно приема изработените от тях общи правила, така че да си
намалят с над една трета и без това ниските данъци.
Допреди 5-6 години основният дял от лотарията беше на Спортния тотализатор. Той освен, че плаща данъците си в пълен размер, внася цялата си печалба в Министерство на младежта и спорта. Както се прави и в нормалните развити страни. В САЩ например лотарията е изключително собственост на щатите и разпределението на приходите е – 50% печалби, 10% разходи по обслужването на лотарията, а останалите 40% отиват или в общия бюджет на щата или за определени сфери – най-често за финансиране на образованието. Във Великобритания лотарията се организира по лиценз от частен оператор. Само че той прибира като чиста печалба под 1% от общите приходи. Останалите са : 50% печалби, 12% данък, около 5% разходи по организирането и остатъкът отива във фонд „Добри каузи“, който ги разпределя за различни проекти. Ето карта, показваща малка част от направените неща:
В останалите страни от Европейския съюз положението е подобно. Като дори
държавните лотарии се обединяват в наднационални сдружения, така че да могат да
съберат повече средства за обществените каузи, в които инвестират. Ние сме
сигурно единствената европейска страна, където лотарията е организирана, така
че да работи в частен интерес.
Затова не е редно т.нар. „Национална Лотария“ да обяснява как плащала милиони данъци и да се опитва да се изкара жертва на политиците, които този път разбраха, че трябва да работят и в интерес на обществото. За съжаление предложените мерки са частични и крайно недостатъчни. Затова екипът на Демократична България, в който и аз участвам подготви и предостави на всички парламентарни групи много по-добър законопроект, който предвижда:
- Ясно регламентиране на допустимите обявявания на търговски марки и теглене на тиражите и забрана за излъчването им преди 22 часа
- По-високи вноски за социално отговорно поведение, определени като процент от оборота
- Изискване за продажба на лотарийните билети само в специализирани пунктове, каквато практика беше установена у нас допреди няколко години
- По-високи глоби за нарушения на закона, обвързани с приходите на организаторите
И нека да завърша с една мечта. И тя е в България лотариите да работят в интерес на обществото. И да дават своя принос за обществени каузи подобно на всички останали европейски демокрации.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2018/05/25/3184070_hazartut_-_imam_edna_mechta/
